Саймън сънуваше, че се разхожда в Боровата гора на Хейхолт. Стройните заострени върхари на дърветата се губеха високо горе, наметнати с одеала от сняг, и всичко беше потънало в тишина. Вятърът задуха силно и дърветата в градината започнаха да се навеждат при преминаването на Саймън. Снежинки танцуваха около него и той се движеше по коридор от заснежени дървета. ИЗведнъж алармата се включи и той се събуди. Беше време да става за работа. Оправи се, облече се и си изпи сутрешното кафе. След това хвана метрото и беше вече в офиса. Саймън още двама хамали трябваше да пренесат някокло тежки статуи в двора на една богаташка къща. Това им отне цялата сутрин. Слънцето беше изгряло, незабележимо зад облаците – размазано петно розовееща светина на небето. Светът изглеждаше мрачен и безформен. А интериорните врати в къщата пречеха на хамалите да внасят статуите в двора. Саймън беше стиснал зъби. Скоро приключиха и потеглиха към един ресторант да обядват. От тежката работа иш борбата с интериорните врати бяха огладняли.

Саймън не беше в настроение за приказки и се хранеше мълчаливо. Другите двама хамали бяха потънали в разговор. Хапнаха набързо и тръгнаха към офиса.