Връзката между родителя и детето е много важна част от пътуването към състезателния тенис!

За съжаление няма училище за родители, в което да научим кой е най-добрия начин на общуване и подкрепа на децата ни в тяхното тенис приключение. Тази роля е от изключителна важност за тях, изграждайки симбиозата между удоволствието от играта и това да дават най-доброто от себе си по време на тренировки и турнири.

Всяко дете е индивидуално с неговите си нужди, интереси и потенциал, и ние като родители играем важна роля за постигането на желаните им цели. Добре е да не сравняваме детето си с другите състезатели, за да не пречим на изграждането и устояването на тази индивидуалност. Тенисът е дълго пътуване. Започвайки на 6-7 г. на тенис корта децата ни ще имат едни желания и мечти, на 16-17г. ще бъдат други, за това е важно и ние родителите да се променяме и адаптираме непрекъснато по време на това пътуване.

• На първо място разговяряйте с детето. Вслушвайте се в неговите нужди и перспективи. Говорете за мечтите му, поставяйте заедно ясни краткосрочни и дългосрочни цели, работете в екип за постигането им. Много проблеми се срещат, когато родителите и детето имат различни цели, тогава детето се съмнява в подкрепата и вярата в него.

• Изграждайте с търпение и постоянство работещия модел за създаване на тенис състезателя: родител-дете-треньор. Детето ви ще се чувства добре, като му покажете, че разбирате вашата роля и това ще помогне на връзката и доверието помежду ви. Не се намесвайте в неговата и на треньора роля. Тенисът е спорт, който развива житейски умения и качества които вече са изградени от нас, родителите в семейството ни. Когато се тревожим за победи и поражения, рейтинги и класиране, точки, турнири и т.н. това натоварва психиката на детето ни и прехвърляме тази тревога на него, което пречи на съсредоточаването му в играта. Фокусът е добре да бъде върху развитието на уменията и способностите му, на усилията и почтената игра. Родителят е добре да покаже поведение, което е полезно и приложимо на корта. Да бъдем равни в емоциите си, когато то губи или печели мач. Начинът, по който взаимодействаме с детето си, значително ще повлияе на способността му да се справя с конкуренцията. Тенисът е психологически взискателен спорт, който сам по себе си създава напрежение, за това играчите трябва да могат да се самонаблюдават, да се адаптират, да търсят баланса, да намерят решения на проблеми чрез тактиката, да бъдат отговорни за техните действия и да се учат от грешките си. Когато правите твърде много за детето си, ограничавате възможностите му да развивие тези си умения за справяне в конкурентна среда.

• Разберете нуждите му относно вашето присъствие, подкрепа и поведение по време на мач и след мач, дали има предпочитание да обсъдите нещо или изобщо да не разговаряте. Това обикновено се основава на резултата. Ако спечелят и играят добре, те вероятно ще искат да говорят за това, но ако загубят с лошо представяне, те вероятно няма да искат да го обсъждат веднага, може би ще им трябва време, за да преодолеят загубата.

Това е една малка част от трудната професия тенис родител, с която БАРТ поставя началото на подкрепата и изразява своята заедност с вас! Не сте сами! Заедно можем повече! 

Статията е подготвена от Първолета Сивенова - Психолог и психотерапевт, майка на тенис дете и член на УС на БАРТ